Да живееш в пещера с гледка
Матера е градче в Италия, чиито жители не искат да отпадне защитата му от ЮНЕСКО. Тъкмо напротив - максимално се възползват от това положение, за да развиват туризма. А до немного отдавна значителна част от жителите му буквално са живеели в пещери. Макар и някои от тях с красива гледка.
Едва през 50-те години на 20 век с държавна програма повечето "пещерни" хора са изведени в нормални жилища. Дотогава в издълбаните в скалата ниши те разполагали домакинствата си - голям легло за родителите, кокошките спят под него, бебетата са в люлки пред леглото, а по-големите спят, където намерят.
В единия ъгъл печка за готвене, в съседния - спи конят. В друг има нещо като тоалетна чиния. Цялата мебелировка извън единствения шкаф, маса и столове е окачена по стените. И няма как иначе. Такава възстановка предлагат днес за туристите собствениците на въпросния дом - пещера.
Новата част на градчето, което се намира на около час и половина с пътнически влак от Бари, се е разпростряла на съседен от пещерните домове хълм. Последните са все още жилища за някои и са се отърсили от примитивния си вид - явно все още са годни за живеене. Къщите са неравно терасирани на нива, които не може да бъдат преброени, а човек като хване улиците, после не е съвсем сигурен дали е минал през там, където си е мислел, или така му се струва.
Някои от стръмните пътеки в крайна сметка се оказват задънени в нечий двор или водят до ръба на скалата, под която е образуван каньон с бавно течаща на дъното река.
Ако се издигне поглед над него се виждат и естествени пещери, които са населявани в праисторически времена. За района има данни, че е обитаван оттогава.
Каменните жилища се наричат саси (от думата за камък). Разделени (невидимо с просто око) са в два квартала - Сасо Кавеозо и Сасо Баризано. Около тази дума е завъртяна и част от местната търговия с типични за областта продукти, в която пада градчето - Пулия. Саси са наречени различни видове паста, сосове, набори от подправки за такива и други ястия.
Матера си поделя титлата Европейска столица на културата заедно с Пловдив през 2019 г.
Татяна ДИМИТРОВА
В. Дневник
Едва през 50-те години на 20 век с държавна програма повечето "пещерни" хора са изведени в нормални жилища. Дотогава в издълбаните в скалата ниши те разполагали домакинствата си - голям легло за родителите, кокошките спят под него, бебетата са в люлки пред леглото, а по-големите спят, където намерят.
В единия ъгъл печка за готвене, в съседния - спи конят. В друг има нещо като тоалетна чиния. Цялата мебелировка извън единствения шкаф, маса и столове е окачена по стените. И няма как иначе. Такава възстановка предлагат днес за туристите собствениците на въпросния дом - пещера.
Новата част на градчето, което се намира на около час и половина с пътнически влак от Бари, се е разпростряла на съседен от пещерните домове хълм. Последните са все още жилища за някои и са се отърсили от примитивния си вид - явно все още са годни за живеене. Къщите са неравно терасирани на нива, които не може да бъдат преброени, а човек като хване улиците, после не е съвсем сигурен дали е минал през там, където си е мислел, или така му се струва.
Някои от стръмните пътеки в крайна сметка се оказват задънени в нечий двор или водят до ръба на скалата, под която е образуван каньон с бавно течаща на дъното река.
Ако се издигне поглед над него се виждат и естествени пещери, които са населявани в праисторически времена. За района има данни, че е обитаван оттогава.
Каменните жилища се наричат саси (от думата за камък). Разделени (невидимо с просто око) са в два квартала - Сасо Кавеозо и Сасо Баризано. Около тази дума е завъртяна и част от местната търговия с типични за областта продукти, в която пада градчето - Пулия. Саси са наречени различни видове паста, сосове, набори от подправки за такива и други ястия.
Матера си поделя титлата Европейска столица на културата заедно с Пловдив през 2019 г.
Татяна ДИМИТРОВА
В. Дневник