Жилищният пазар в България е силно изкривен, управляван слабо и подчинен на напълно неефективни институции в лицето на местните общини. В резултат на това в момента се строят повече от нужните на годишна база жилища, докато старите стоят неподдържани и необитавани, а покупката на имот става все по-непосилна.

Това са основните констатации на проекта за Национална жилищна стратегия, който е публикуван на уебсайта www.strategy.bg и ще е в процес на обществено обсъждане до края на юли.

Миналата година доклад на Световната банка показа, че в страната има излишък на жилища и въпреки че населението намалява, придобиването на имот става все по-скъпо и по-трудно. Сегашната стратегия трябва да е следваща стъпка за справяне с проблема.

Основен извод в сегашния документ е, че общините не могат да следят, анализират, управляват и подпомагат развитието на жилищния пазар. Въпреки това стратегията разчита именно на тях за прилагането на бъдещи жилищни политики. В документа почти липсват конкретни такива. Смята се обаче, че за прилагането им ще са нужни по 250 млн. лв. годишно, като 50 млн. лв. от тях ще идват от държавния бюджет, 50 млн. лв. - от задълженията по Националната схема за задължения за енергийна ефективност. Не е ясно откъде ще идва основната част от сумата - 150 млн. лв. на година. И как точно ще се харчи.

Проблемите: много и стари сгради

До 2020 г. ще бъдат надминати темповете на изграждане на нови жилища от около 20 хил. на година, които бяха характерни за пиковите години 2007-2009, се твърди в проекта за стратегия. В периода от 2011-2015 г. са построени общо 48 хил. жилища. Още през 2011 г. обаче броят на жилищата е надхвърлял този на домакинствата. На 1000 обитатели се падат по 550 жилища, което е сравнимо с нивата в европейските страни.

Същевременно жилищният пазар страда от много и сериозни проблеми. Делът на собствениците, които не могат да си позволят да поддържат жилищата си, се увеличава. В малките населени места жилищен пазар на практика липсва. Хората са привързани към собствеността си и не са склонни да се местят, заради което нивата на жилищна мобилност не отговарят на нивата на работна мобилност. Няма механизми за подпомагане на нуждаещите се и желаещите да се преместят и да създадат семейство. В резултат от всичко това страната е осеяна с амортизирани, лошо поддържани сгради.

Мерките: субсидиран наем, покупка или ремонт

До 2030 г. няма да има сериозна нужда от ново строителство, а от обновяване, по-висока използваемост и по-лесна достъпност до жилища, се твърди в документа. Въпреки това предложените мерки са твърде малко и твърде общи.

Като първа мярка се предвижда общините да възстановяват изгубената документация на панелни сгради за сметка на публичния бюджет. В страната има 21 718 панелни блока с общи 711 хил. жилища. Огромна част от тях нямат документация. Не е ясен и сеизмичният им статус.

Документът споменава възможността да се въведат по-висок данък за "необитаеми жилища и при голям брой собствени жилища," както и "стимули за предоставяне на необитавано жилище за социални цели". Липсват конкретни политики, изчисления и стъпки как може да се случи това.

Държавата също така предвижда да осигурява наеми под пазарната цена за нуждаещите се. За целта трябва да бъде създаден "публичен фонд, който ще акумулира средства от всички възможни източници (държавен бюджет, оперативни програми, международни донори, капиталов пазар и др.) и ще ги насочва" за изпълнение на стратегията. Чрез фонда трябва да се финансират субсидии, финансови инструменти за обновяване на жилищни сгради, общинските жилищни програми, както и банкови гаранции по субсидирани кредити.

За целта се очаква държавен разход от 250 млн. лв. годишно. Липсва обаче ясна обосновка откъде идва тази сума, както и по какъв начин ще бъде събрана по-голямата част от нея.

По capitl.bg