Меню

Жилищата в България: по-празни, но все по-скъпи

Почти 1 млн. жилища са необитаеми, но 1 млн. души живеят в пренаселени имоти, а наемният пазар е изключително слаб

Имотният пазар е в парадокс: в страната има излишък на жилища и въпреки че населението намалява, придобиването на имот става все по-скъпо и по-трудно. Разходите на домакинствата за покупка, наем и поддръжка на жилище нарастват по-бързо от средния доход. Проблемът е стигнал точка, при която от всички страни в преход в Централна и Източна Европа България има втория най-висок дял на разходи на домакинствата, свързани с жилищата. Освен това наемният пазар е почти неразвит, защото няма сигурност и стимули за наемодателите. Това са част от изводите на доклад на Световната банка, поръчан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Пазар извън баланс

Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една страна, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските райони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се увеличава: броят на жилищата "в излишък" е нараснал от 677 хиляди през 2010 г. до 926.8 хиляди през 2014 г.

От друга страна, цената на жилищата е много висока в сравнение със средните нива на доходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За домакинства с доходи под 1000 лева на месец е почти невъзможно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младите хора не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме.

Високият брой "призрачни домове" може да се обясни донякъде с естеството на използваните данни. Информацията в доклада е от преброяването през 2011 г., а тя беше върхова за финансовата криза в България. Освен това показателите на НСИ включват и вили, ваканционни жилища и хотелски апартаменти. Това обаче оправдава отчасти данните на национално ниво, но не и високите нива на свободни жилища в развиващите се райони. В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдив са 26%, а във Варненска област - 30%.

На този фон според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините - почти нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски показатели на мобилност на домакинствата сред страните в преход.

Никой не наема

Средните цени на жилищата са между 550 и 800 евро на кв.м за по-малко атрактивните жилища в стари сгради и до 800-1200 евро на кв.м за жилища в новопостроени сгради с по-атрактивно местонахождение, отбелязват от Световната банка. Средният месечен доход на домакинство обаче е 477 евро, което значи, че по-голямата част от населението не могат да си позволят да закупят или дори да наемат жилище на пазарни цени.

По-малко от 5% от жилищния фонд в страната (2.6% според нови данни за 2016 г. са под наем на пазарен принцип) се отдава под наем, а допълнителни 8% са "споделени", "безплатни" или "субсидирани" жилища, показват официалните данни на НСИ. Разликите в цените са огромни - от 30 - 50 лв. наем за студентско общежитие с лоши условия в столицата, през наем от 300 лв. за 70 кв.м в Монтана до 600 лв. за същото жилище в София. Високите цени на атрактивните места предполагат, че от този пазар се възползват само хората със средни и високи доходи. Липсата на пазар за жилища под наем спира трудовата мобилност, твърдят от Световната банка. Проблемът е особено голям сред младите хора, създава затруднения за младите семейства и изкуствено завишава наемите на наличния ограничен запас от жилища.

Ниското предлагане на имоти под наем въпреки големия брой незаети жилища обикновено се случва на места, където "нормативната база вреди на ефективното функциониране на пазара", твърдят от Световната банка. Наемодателите предпочитат да не отдават имотите си под наем по няколко причини. Настоящите закони за извеждане от имота са в полза на наемателите, официалните договори за наем се изпълняват трудно по съдебен ред, наследена лоша поддръжка на жилищата и данъкът, който се прилага спрямо доходите.

Според доклада има поне три начина пазарът да бъде "отключен". Един инструмент е приспадането на разходите за наем от данъците на наематели - това би накарало хората да наемат, вместо да купуват жилища, и ще стимулира осветляването на наемните отношения. Друга възможна мярка е освобождаването от данък на доходите за дребните наемодатели, които отдават под наем до 5 жилища. Задължително е и създаването на бърза и евтина система за разрешаване на спорове между наематели и наемодатели.

Къде са държавата и общините

В момента държавата не помага за развитието на жилищния пазар, а общините са още по-неефикасни в това, показва докладът на Световната банка. Засега повечето усилия са концентрирани в социалните жилища. Те обаче са едва 3% от общия жилищен фонд, а предоставянето им на нуждаещи се дори не е обезпечено финансово. Същото е положението и в най-голямата и атрактивна община - Столичната. Според плана й за развитие до 2020 г. цялата "жилищна политика" на местната власт е концентрирана в 13 803 бр. общински жилища (или 3% от всички в града), а за останалите 97% няма никакво общинско внимание или подкрепа.
"Отключването" на неизползваните имоти и към нуждаещите се ще е много по-ефективен подход, отколкото държавата и общините да строят нови социални жилища, се казва в доклада на Световната банка. За целта обаче трябва ново законодателство със стимули и защити на собствениците, които отдават имоти под наем на нуждаещи се, както и гаранции, че техните имоти ще се обитават и поддържат адекватно.

По capital.bg